Дълго те търсех.
Отварях
врата след врата.
Във тъмното
опипвах с пръсти.
Намирах само тишина.
Продължавах,
не спирах,
отварях поредната
непозната врата.
На прага застивах,
слушах тишина.
В тъмнината се взирах,
търсех мъничка
капка светлина.
Безброй врати отворих.
Откривах единствено
тиха тъмнина.
Не се отказвах.
Не спирах.
Знаех - ще те открия
зад някоя друга врата.
Застанах пред последната,
тихо притворена.
През прага бавно се взрях,
в тъмнината проглеждах.
Най-накрая тебе видях.
През прага пристъпих,
вратата зад мен
се заключи.

И стана чудо !
Поздрави !

и да не се е заключила :))))

А къде е Свободата?!
Славей в клетка живее ли?
виж... канарчетата са друга работа :)))

Класическо филмиране, с хепи енд :)))

cindy
А, заключи се, ама след мен, щот по-кофти ако беше пред мен :)))))))

nellka
Свободата ли, тя е мит, приказка за малките :)))))