Коленичих там, до падналите ангели със прекършени крила, коленичих там със своята вина, не знаех как за прошка да се моля, не знаех как поклон в смирение да сторя. Огледах се и се надигнах какво ли правя тук, във себе си аз викнах, не съм аз ангел и не търся опрощение не мога да потъна във смирение. Взряха се във мене ужасени хиляди очи, усетих как безмълвието в тях грещи, безумнико, какво направи, спри, за прошка се моли. Изгледах ги с презрение, за прошка да се моля, на кого на някакво измислено си божество?

ангели с прекършени криле.
и красотата е да полетим отново -
след прошката...

Страхотно е!