На прага ме срещна тиха тъга, наметнала съдрана самота, в студения камък оставила свойта следа, в шепите скрила последната своя сълза. Изправи се трудно ръцете напреде простря, бавно нанякъде тръгна, спря замисли се, към мен се обърна безмълвно във мене се взря, подари ми последната своя сълза.

Но понякога има нужда и от сълза..тя лекува!

Дейни, дано да не е последната сълза!
Дано!

Тъжно, но как да оценим радостта ако не сме познали тъгата?

nellka
Напротив Нел, нека да е последната сълза, но от тъга :))