Стаено слушах тихи сълзи, безмълвно дочувах глас да шепти, безплътно докосвах тъжни очи. Луната притихнала застана до теб, в нежност обгърна тихия ти силует, тихо поглъща всяка твоя сълза, с милувка я превръща във искряща звезда. Стаено слушах тихи звезди, безмълвно дочувах гласът ти как шепти, безплътно докосвах искрящите твои очи.

този приглушен стих... с невероятно излъчване е...

има мълчание, което убива
ти пък и го преглъщаш :)
майтапя се, Дейничка
нежен си както винаги

твоя вариант за нощта, луната и сълзите повече ми харесва :)
Поздрав!

Благодаря ти, радвам се че ти е харесало.

nellka
А пък има и мълчание дето говори мнооооого повече от думите. Е вярно, че има и такова продиктувано от асбсолютната липса на знание какво да се каже, ама това е друг въпрос :)))

idaaa
Всеки вариант на луната и звездите е хубав, е почти всеки де :)