Поставих стола там на средата, притворено оставих вратата, в покана всеки да влезне, хубаво да разгледа сгънатата на стола мечта да я пробва дали по мярка ще му е тя. Дълго във сенките в ъгъла тихо стоях, невидимо безгласно мълчах, гледах как влизат много души, мечтата обличаха но не беше за тях, оставяха я отново някои с яд, търпеливо тя там си стоеше, очакваше те да се появиш мечтата да прозреш душата си със нея да облечеш.

За сродна душа!! Красиво!!Поздрави!!

Търпението не винаги е добродетел:)
Давай!Облечи и тази мечта-тя ще я хареса!:)))
А от мен-най-звучната целувка!

Хубаво е да чакаш, но по-хубаво е да има какво да чакаш :))))

svetaemoi
Ще й хареса викаш, да зема я барна и в модното розово- пепел от рози а :))))) и благодаря за звучността :))))

не си давам мечтите, друг за ми ги пробва :-Р