Тихо, тихо
чуй това,
когато на теб заговоря

Вземи
от душата ми цвете
във твоята го посей,

И бродех
изгубен във нищото
след мене оставях следа,

Искам тебе да дишам,
като
ароматен пролетен ден,

Ако някога
очите ми забравиш,
във себе си погледни

Отново ще си позволя да повдигна една много важна тема. Иде реч, за жените, дамските чанти и обувките с тънко токче. Естествено че тематичността на темата, мали как го казах това, е зададена от безценния опит който трупам докато се возя ...

Дори и да си тръгнеш
ме целуни,
но не за сбогом

Събуди ме
беззвучен крясък
разбил

Капка от роза
по мен се разля,
във нея познах

Всеки си има второ АЗ, това е безспорен факт, на някои това им по-добрата половина, на други по-лошата, аз си мислех че моето второ АЗ е същото като първото ми, едно такова симпатично, хубаво, на вид младеещо, свежо, абе с две думи че си...

В сенките потъвах
бавно във нощта,
в сенките заспивах

С теб съм като река
даваща живот на морето,
с теб съм като дъга