Перфектно, просто идеалното започване на деня, събуждане точно в момента в който цялата електронна менажерия започне да издава своите звуци, наличия на достатъчно ароматно кафе в кутията отредена за съхранения на този елексир. Това е една от най-важните ми вещи у нас, кутията за кафе. Обичам си сутрешната кофеинова доза, употребявам я в голямо количество, на тишина и спокойствие, само предаването по телевизията нарушава всеобщата тишина, другите все още спят. Само за един миг само щях да разваля идеалната си сутрин, гледайки някакъв си репортаж, през иначе умната ми глава за малко да мине мисълта “тази днешната младеж .....” за стотни от секундата успях да я прогоня, ми не върви на млад човек като мен да мисли такива неща, все още не съм пораснал чак толкоз. Но както е казано, много хубаво не е на хубаво, това го осъзнах в момента в който се качих на маршрутката, ми всички седящи места бяха заети вече, пак трябваше да пътувам прав, пък и шофьора, точно този ли трябваше да се случи. Нали сте забелязали че има хора които от първия поглед ви стават антипатични, е той беше точно от тази порода, пък в момента в който си отвори устата, вече антипатичността придобива съвсем големи измерения. Нямаше какво да се направи, примирен се качих, безропотно си платих, безмълвно изслушах наставленията на шофьора “минете навътре, хванете се направете място за сдругите”, добре де аз да не съм полуидиот, знам си. Въпреки нарушаването на перфектността на сутринта ми, реших че не си заслужава да обръщам чак такова внимание на неприятните факти, опитах се да игнорирам и самия шофьор, макар че това е доста трудна задача. Още с потеглянето си напомня за себе си, добре бе, тия хора не се ли научиха как се педалира, има плавно отпускане на педала на съединителя със също така плавно натискане на педала на газта, което води до плавно потегляне на превозното средство, което от своя страна спомага за комфортността на пътуващите. Ма явно този шофьор беше изпуснал точно този час когато се е учил да шофира, въздъхнах и се примирих и с факта, че отново трябва да показвам целия си арсенал от способности за да се задържа във вертикално положение. Все още нищо не можеше да повлияе в отрицателна посока на доброто ми настроение. Но въпреки железността на нервите която притежавам и въпреки търпеливостта ми, които според някои граничат с пълен непукизъм, по едно време вече не можех да игнорирам задволанното устройство. Това беше момента в който се чу поредното “айде минете още малко навътре”, почуствах се задължен да информирам драйвъра че няма на къде и ясно и високо му казах: -         Няма място повече, няма навътре, не може! – мислейки си че по този начин му правя услуга и го информирам за истиността на обстановката, само дето той явно имаше собствен погледа над нещата, отпред се чу въпроса. -         Моля, какво казахте? -         Казах че няма на къде повече, няма място – отново съвсем любезно му обясних -         Я господина където каза, че няма място да дойде да му върна парите и да слезне, та да има още място – с нетърпящ възражение тон изстреля шофьора. Това искрено спечели вниманието ми, ха нима наистина си мислеше че ще ме свали. -         И как точно си представяш че ще се получи, да ме свалиш – почти любезно попитах. -         Ей така – каза драйвъра, отби в дясно спря и загаси двигателя на превозното средство. Вече тотално спечели вниманието ми, а също така и вниманието на цялото пътуващо народонаселение, всички разговори спряха, настъпи тишина, всички очакваха с нарастващ интерес продължението. Естествено аз съм човек дето малко му сложно да приеме такъв вид отношение. -         И сега какво, мислиш че като спря ще ме накараш да слезна ли – съвсем искрено се учудих. -         Ми да, докато не слезнеш няма да тръгна – твърдо заяви шофьора. Първоначалното ми леко ядосване премина, стана ми забавно. -         Глей сега, на мен общо взето въобще не ми пука дали ще закъснея за работа, не бързам за никъде, може си седиме тука колкото си искаш, ма ми е интересно ти как точно ще успееш да си вържеш разписанието – бях съвсем искрен като му го заявих, този ми въпрос май леко го изкара от равновесие, коло две минути асимилараше какво точно му казвам и се чудеше какво да е реакцията му, накрая отговори. -         Ма така ще закъснеят и други хора заради теб. -         Ха заради мен, ще закъснеят заради теб, защото отказваш да си изпълняваш трудовите задължения – их понякога чувството ми за вина въобще го няма пък. -         Хайде да не се разправяме, ела да си ти върна парите и да слезнеш след като не ти е удобно – настоятелен бе. -         Виж сега ако много държиш да ме возиш безплатно ще дойда си взема парите, ма просто няма как да ме накараш да слезна, пък ако не ти се кара, аз мога ти дам лев и петдесе, да се метнеш на следващата маршрутка, пък тук все ще се намери кой да подкара това чуда но автомобилостроенето. -         Ъъъъъъъ кво – само това успя да ми отвърне. -         Няма кво, айде пали двигателя, пили гуми, примири се че повече места няма и почвай да караш. Това май леко го стресира, явно не очакваше такава наглост от мен, така интелигентно изглеждащия. -         Ми ако дойда и те сваля аз – опитва се да вкара и заплаха, ей това вече съвсем ми оправи настроението. -         Ами ако искаш можеш да се пробваш,  ама едва ли ще успееш - искрено развеселен му отговорих. Явно нахалството ми го стресира още повече, съвсем замлъкна, настана гробна тишина, явно се чудеше какво точно да направи. Накрая се предаде, запали двигателя и с мръсна газ потегли, щеше да отнесе един автомобил. -         Леко де, леко, нима искаш сега и да катастрофираш та съвсем да излезнеш от график – любезно му казах. Не отговори нищо, само започна да си мърмори нещо, предполагам че пращаше много поздрави към мои близки роднини, ма не ми беше важно да разбирам. Накрая достигнах до желаното от мен място за слизане, на слизане му пожелах лек ден, нищо не ми отговори, само ме изгледа страшно. Мдааааа предполагам че утре в неговата маршрутка няма да се намери място за мен.

какъв си лош!

Ма леко се изнервям кат реши някой да ми разваля перфектността на деня :))))

А на мен ми се оправи настроението!Поздрави!!

То и мойто така, в интерес на истината то мойто перманентно оправено, според някои не било съвсем нормално това:)))

:-))))))
че си виновен-виновен си! Ама много виновен! Тук няколко човека се гътнаха от смях!
Признавай вината си бъъъъъързо! :-)
Дейничка, благодаря за перфектното настроение!

чудесно е!

Благодаря Дейна:))))
Усмихнати почивни дни!

Може съм виновен, ама нямам чувство за вина :))))

eien
Бива ме в това, да съм "над нещата" :))))

svetaemoi
Усмихнати и весели и твоите "почивни" дни :)))

тези май не ги подбират като ги взимат на работа...
а на теб само мога да ти стисна ръката (виртуално) :)
Усмивки :) и хубави почивни дни