Някой ме застигна
за рамото ме спря,
обърна ме,

Килия студена,
безмълвна тъга,
изгаряща болка

 
 Нали всички сте забелязали, тоя тип хора, абе тоя бе, дето като го видиш и някак си автоматично ти стават антипатични, просто ей така без нищо да са ти направили. Забелязали сте ги няма начин да не сте. Е и аз го знам тоя типаж, днес...

Обърнах се,
дочух,
как някой

Видях я,
стоеше
на ъгъла,

Сълза по сълза
храм ти изградих,
мисли за тебе

Ето ме,
виж,
имам своето призвание,

Моля ви,
моля ви
за малко се спрете,

Събуден във тъмно,
студ самота,
в шепите стиснал

Предсказано
те срещнах,
предречено

Излъжи ме,
че ти липсвам
излъжи ме,

Чуваш ли песента
на нощния вятър,
виждаш ли